Module 5 - AI in Water Management BG

1. Според модула, коя е основната цел на използването на изкуствен интелект в управлението на водите?(Required)

Замяна на всички човешки служители във водния сектор.

Превръщане на големи обеми от данни в практически приложими прозрения за по-бързи и по-точни решения.

Напълно елиминиране на необходимостта от физическа водна инфраструктура

Намаляване на цената на водата до нула за всички потребители.

2. Кое от изброените е посочено като основно предизвикателство пред съвременното управление на водите в Раздел 2?(Required)

Намаляване на глобалната урбанизация и числеността на населението.

Налични излишни количества прясна вода за целите на планирането на водоснабдяването.

Остаряваща инфраструктура и нарастващо замърсяване от промишлеността и селското стопанство.

Липса на интерес от страна на ООН към Целите за устойчиво развитие (ЦУР).

3. Управлението, основано на данни и подпомагано от изкуствен интелект, позволява на специалистите във водния сектор да преминат от:(Required)

От проактивни действия към реактивни действия от типа „поправка след повреда“.

От реактивни действия към превантивни и предвиждащи действия.

От използването на сензори към разчитане единствено на ръчни проверки.

От мониторинг в реално време до анализ единствено на исторически данни.

4. В работния процес с използване на изкуствен интелект за управление на водите (Мониторинг → Прогнозиране → Оптимизация) какво обикновено включва етапът „Прогнозиране“?(Required)

Събиране на данни в реално време от интелигентни електромери и сателити.

Избор на най-доброто действие за разпределение на ресурсите.

Прогнозиране на търсенето, потенциалните повреди и рискове като наводнения или суши.

Физически ремонт на течаща тръба на терен.

5. Кой тип задача с изкуствен интелект е най-подходящ за идентифициране на необичайни модели, като например внезапен теч или рязко повишаване на замърсяването на водата?(Required)

Класификация.

Откриване на аномалии.

Прогнозиране.

Географско разпределяне на натоварването.

6. Във финландския казус (Silo AI) какъв беше ключовият резултат от използването на цифров близнак, задвижван от изкуствен интелект, за водопреносната мрежа?(Required)

50% съкращаване на времето, отделяно за визуализация на мрежата.

Повишаване на температурата на подаваната за отопление вода с 10°C.

Преминаване изцяло към модел на реактивна поддръжка.

Елиминиране на необходимостта от каквито и да било сензори за вода.

8. Какво представлява „парадоксът на устойчивостта“ по отношение на изкуствения интелект, споменат в Раздел 5?(Required)

Изкуственият интелект не използва вода, но изисква огромни площи земя.

Изкуственият интелект може да помогне за пестенето на вода чрез повишаване на ефективността, но центровете му за данни изискват значителни количества вода за охлаждане.

Изкуственият интелект е ефективен само в региони, в които няма проблеми с недостига на вода.

Използването на изкуствен интелект влошава качеството на водата, като същевременно ускорява нейното разпределение.

9. Откъде основно произтича „непрекият“ воден отпечатък на изкуствения интелект?(Required)

Вода, използвана в системи за изпарително охлаждане на място.

Вода, използвана при производството на електроенергия за осигуряване на тока, необходим на изкуствения интелект.

Вода, консумирана от служителите, работещи в центрове за данни.

Дъждовна вода, събрана на площадката на центъра за данни.

10. Кой е един от начините, предложени в модула, за намаляване на въздействието на изкуствения интелект върху околната среда?(Required)

Използване на по-големи и по-сложни модели за всяка задача.

Преместване на всички центрове за данни в региони с недостиг на вода.

Използване на цели за „воден позитивизъм“ с цел възстановяване на повече вода, отколкото се потребява.

Преустановяване на използването на възобновяема енергия.

Модул 5 – Изкуствен интелект в управлението на водите (BG)